Песен


Над горите,

над Пирина

вятър вие.

Ние тръгнахме

седмина

да се бием

и зад нас

остана надалече

и Пирин,

и звездната му вечер.

 

С зверове

се криехме в шумака

и така преминахме

оттатък.

И познахме

сякаш по тревите

на бащите

кървите измити.

 

И познахме

сякаш по листата

майките ни

где лежат в земята.

И познахме

по пръста ръждива,

първата ни обич

где почива.

 

Тръгнахме седмина

да се бием.

Само трима

върнахме се ние.